Един приятел разказва на друг за отпуската си:
- Представи си, качвам се на нощния влак във Варна, а в купето аз и една разкошна блондинка. И никой друг! С нея пийнахме...
- И?
- Какво и? Съблича се тя - жестоко тяло! Такива крака, ц*ци! А какво правихме само... И после изведнъж започна да плаче. Разправя, аз съм такава мръсница, имам си такъв готин мъж, толкова ме обича, толкова ми е верен, а аз да взема така да направя, никога няма да си простя... Така се разкая, че даже и аз се раплаках.
- А после?
- Какво после? Чак до София, плачеме, чукаме се, плачеме, чукаме се, плачеме, чукаме се...
Събрали се езиковедите в Европа и стигнали до извода, че съществуват 3 сравнителни степени - например: добър, по-добър, най-добър… Обаче българинът казал, че не е вярно, и че в България са 4 степени: Езиковедите: - Как така четири? Българина: - Ами ей така: близо, по-близо, най-близо, на един х*й място; далече, по-далече, най-далече, на майка си в пут*ата; хубаво, по-хубаво, най-хубаво, да си е*е майката… Езиковедите казали: - Не може да е вярно. Българинът: - Елате и вижте… Хващат самолета, кацат в София, хващат едно такси и му казват: - Карай към Варна. И таксиджията тръгнал, ама решил да попита: - Момчета, какво ще правите във Варна? - Ще пием кафе. - Абе Вие луди ли сте… Къде ще ходите на майка си в пут*ата, ей тука на един х*й място правят такова кафе, че да си е*е майката!
Събрали се езиковедите в Европа и стигнали до извода, че съществуват 3 сравнителни степени - например: добър, по-добър, най-добър… Обаче българинът казал, че не е вярно, и че в България са 4 степени: Езиковедите: - Как така четири? Българина: - Ами ей така: близо, по-близо, най-близо, на един х*й място; далече, по-далече, най-далече, на майка си в п**ката; хубаво, по-хубаво, най-хубаво, да си е*е майката… Езиковедите казали: - Не може да е вярно. Българинът: - Елате и вижте… Хващат самолета, кацат в София, хващат едно такси и му казват: - Карай към Варна. И таксиджията тръгнал, ама решил да попита: - Момчета, какво ще правите във Варна? - Ще пием кафе. - Абе Вие луди ли сте… Къде ще ходите на майка си в п**ката, ей тука на един х*й място правят такова кафе, че да си е*е майката!
О, Lidl
три дена ченгетата млади
как входът ти бранят. Паркингът
препълнен повтаря на боя ревът.
пристъпи ужасни! Дванайсети път
клиентите нагли лазят по пътеката тясна
и тела я стелят и линейки пристигат.
Бури подир бури, клиент след клиент
И бабка безумна сочи входа пак
и вика "Търчете, че свършиха промоциите"
и тълпата тръгва с псувни сърдити
о, пръдня гръмовно въздуха разпра
и на входа ченгето падна в несвяст
А персоналът отвътре крещи
"Спрете ги, че олиото свърши"
и зареждат, зареждат а клиентите грабят
и излизат, и връщат се пак,
да напълнят с промоции торбата,
че по-бързо да си изпразнят хазната
касите екнат, клиентите ревът
с количките налитат, за банани мрът
идат на рояци, персоналът трепти
а отвън чакат още за ниски цени.
три часа вече стърчат
входа не виждат, някои ревът
но по всички телевизии ги дават
с деца ревещи, с бой по селяшки
че от всички да се помни и знае:
Българският народ непоклатим е
дори в простотия затънал до шия.
и днес още в София знаят,
че ако нов магазин се отваря
лудница страшна настава
и "Пирогов" без мир и сън остава
Нека се помни погрома
и на бабите стари маратона,
че ако някой магазин открива
бързо, бързо далеч да се скрива.
Мутра-шеф се качва в бронирания си мерцедес. Телефонът му звъни. Той вдига и започва да говори много любезно: - Да, благодаря, добре… Пари? Назаем? Добре, ще ти дам, но да не става като миналия път… Добре! Колко искаш? Добре! Но да ги върнеш навреме, а да не стават такива неща като миналия път!… Да те търсят момчетата из цяла София, да стрелят по колата ти, да те бият по тъмните улички… Нямам време да се занимавам с такива събирания! Ще ги върнеш ли навреме? Е, добре тогава! Айде, довиждане, мамо!