Пратил Господ Дева Мария на земята да му каже как живеят хората. Праща тя телеграма от Русия: "Тук хората пият, и пият, и пият. От дъжд на вятър работят. Обшо взето - ужас". Праща втора телеграма от България: "Тук хората пият, работят и се еб*т. Общо взето - умряла работа." Праща от Западна Европа: "Тук хората работят пет дена и живеят два. Общо взето има ред. Утре летя за Америка"
Чака Господ вести от Америка, ама няма нищо. Праща Свети Петър да провери какво става. Отива той и какво да види - седи Дева Мария на една поляна, около нея разни хубавци, свири музика, ядене и пиене много, хората весели. Видяла го Мария и се провикнала:
- Пепи, кажи на Боги, че Мими няма да се връща.
Пратил Господ Дева Мария на земята да му каже как живеят хората. Праща тя телеграма от Русия: "Тук хората пият и пият, пият. От дъжд на вятър, работят. Общо взето - ужас". Праща втора телеграма от Централна Европа: "Тук хората работят здраво пет дни и си почиват два. Общо взето има ред. Утре летя за България". Чака Господ вести от България, ама няма нищо. Праща Свети Петър да провери какво става. Отива той и какво да види - танцува Дева Мария върху маса, около нея хвърчат салфетки, лее се уиски, свири музика, ядене и пиене много, хората мъртво пияни и много весели. - Какво става, Дева Мария? - втрещено попитал Свети Петър. А тя му отвърнала: - Пепи, кажи на Боги, че Мими няма да се връща…
Събрали се пред потрара на Свети Петър американеца, французина и българина и чакали да им отворят. Дошъл Свети Петър и попитал американеца:
- Ти от какво умря?
- Ами нали знаеш ние в Америка с тези чийзбургери и паржени картофи диграх холестерол и умрях.
- Добре отивай в Рая. - казал Свети Петър.
- А ти от какво умря? - попитал Свети Петър французина.
- Ами нали знаеш нйе с кашата френска любов и докато карах жена ми да ми прави френска любов и се забих в едно дарво и умрях. - отговорил французина.
- Добре отиваи в Рая. - казал Свети Петър. - А ти момко от какво умря? - попитал и българина.
- А не, не Свети Петре, срам ме е да кажа. - огроворил българинът.
- Е хубава работа, от лекар, адвокат и Свети Петър срама няма, казвай сега.
- Не, не мога, много ме е срам наистина. - казал българинът.
- Е добре, тогава ще те пратя в Ада.
- Не, не ще ти кажа, Свети Петре, как умрях.
- Е хубаво айде казвай. - ядосал се вече Свети Петър.
- Еми взех си кола на лизинг и умрях от град.
30-те години. Сурова съветска действителност. В тясно дворче банда дечурулиги ритат футбол. Хряссс! Топката се врязва в мръсен прозорец. От къщата изскача небръснато мъжище; дочените панталони се държат на протрито въженце, жилави черни косми пронизват кирливия потник, кървясалите очи святкат злобно, в ръката размахва отчупен крак от маса. Той хуква напосоки след първото попаднало момче. Момчето, бледен юноша с интелигенти меланхолични очи под високото чело, бяга колкото му крака държат и си мисли. "Ех, защо ли ми трябваше да ритам топка тука, можеше да си седя вкъщи и да чета любимия Хемингуей."
В това време в Куба, в разкошна вила с изглед към океана се е разположил Хемингуей. Той пие отлежал ром, пуши хавански пури, беседва със знойна мулатка и си мисли. "За кой дявол си губя времето с тая тъпоумница, можеше да си седя вкъщи и да си чета любимия Мороа."
В това време в Париж, в треторазрядно капанче, скрит зад гъста мъгла от лютив дим, се е разплул Андре Мороа. Пиян от гадно кисело вино, той пуши поредната безфилтърна цигара. На коленете му хърка прос*итутка грозна като смъртта, а той си мисли. "Защо са ми тия запои, сега можеше да си седя вкъщи и да си чета любимия Набоков."
В това време в Москва Набоков се носи по улицата, стиснал крака от маса като бейзболна бухалка, и си мисли. "Ей, хулиганче такова! Само да те гепя и мамицата ш'ти разкатая!"
Стар евреин отишъл в синагогата и започнал да се оплаква на равина: - Рави, рави, за Бога, голям проблем имам, помогни ми, рави! Синът ми стана християнин. Посмутил се равинът, позачудил се, но казал: - Ела утре сутринта пак. Тази нощ ще си поговоря с Бог и Той ще ми каже какво да направим. На другата сутрин старият евреин дошъл отново. - Е, рави, какво ти каза Бог? - Ами, поговорихме си с него и Той каза да не се притесняваш, и Той имал подобен проблем преди време.
Пловдив, още по комунистическо време. Доебало му се на една майна, уредил си мадама за вечерта и отишъл до аптеката да си купи презервативи. Влиза той, поръчва си, аптекарката се забавила малко, но му подава красиво пакетче завързано с червена панделка. Зачудил се майната и попитал защо презервативите са така опаковани. Аптекарката му казала, че в момента тази аптека е в социалистическо съревнование с аптека номер 10 - /срещу Тримона/. Решил майната да провери и отишъл в 10та аптека. Поискал презервативи и аптекарката му обяснила, че понеже били в социалистическо съревнование с другите аптеки и за да го спечелят те правели доставки по домовете. Майната си дал адреса. Вечерта към 8 се звани на врата, майната отваря, срещу него седи аптекарката и му подава красиво опаковано пакетче, а зад нея надничат две едрогърди мадами. Виждайки учудения му поглед аптекарката обяснява:
- Нали сме социалистическо съревнование с другите и сме решили да го спечелим, та за това водя с мен и монтажната бригада....
Селянин кара колело в жегата нагоре по стръмния планински път към селото си. На моста решил да си почине. Там един човек с въдица вперил поглед в плувката във водата. Приближава го и пита: - Рибка ловим, а? Мълчание. - Риба ловим, казвам! Отново мълчание. - Да не си глух, бе?! Питам, риба ли ловим? Онзи все в плувката гледа. Селянинът се изплюл, качил се на колелото и се заизкачвал по баира, обливайки се в пот. Отдалечил се на три километра, на един завой се обърнал и гледа – рибарят му маха с всички сили, демек "Бързо се връщай". Извъртял велосипеда, върнал се, а рибарят му подвикнал: - Колело караме, а?
Сподели