Бай Ганьо отива на запад. Влиза в една закусвалня и си поръчва чиния с боб. По едно време чува някакъв gsm да звъни. Поглежда към другата маса и скива един американец да говори на ръката си. Полюбопитствал и отишъл до масата му:
- Как говориш бе Джо, нямаш телефон в ръката?
- Ние сме много по-напред от Вас българите, имам чипове под ноктите на кутрето и палеца. От кутрето говоря, а през палеца слушам - ухилил се доволен американеца.
- Брей маму стара – почесъл се по вратъ бай Ганьо и се върнал на масата си.
Тъкмо довършвал боба, пак чул телефонен звън. Зад него седял един японец и си говорил просто ей така.
- Ти пък как говориш, къде ти е телефона? – завъртял се към него българина
- Ами аз имам чипове в устата, микрофона ми е в долната челюст, а слушалката в горната, дори и от американците сме по-напред.
Бай Ганьо нищо не можал да каже, вдигайки си дисагите да си ходи, така се изпърдял, че от кухнята го чули.
- Какво беше това? - опулен го попитал японеца
- Току що изпратих факс на село...
Канибали залавят трима корабокрушенци. Вождът казва:
- Всеки от вас да ми каже от къде е. Ако съм чувал това място, ще го оставя жив, ако не - изяждаме го.
Пристъпва първият:
- Аз съм от САЩ. Най-великата демокрация, най-силната икономика, при нас са Статуята на свободата, Силициевата долина, Холивуд и МакДоналдс...
- Въобще не съм ви чувал! В казана!
Излиза втория:
- Аз съм от Русия. Ние сме най-голямата държава на света. Имаме изключително много природни богатства, това нефт, алуминий, природен газ, въглища... велики писатели - Толстой, Достоевски, Пушкин...
- И вас не съм ви чувал! В казана!
Напред пристъпва третия човечец:
- Ми то... аз какво да кажа... от Уругвай съм...
- Е как бе! Братовчеда Суарес е от Уругвай!
Сър Хари има подозрения, че съпругата му - лейди Мейбъл - има връзка с младия сър Лейтън. В тази връзка, преди да замине извън Лондон за няколко дни, той дава съответни разпореждания на иконома си Джеймс. Вечерта, след завръщането си, лордът вика Джеймс на отчет.
- Ами, да, сър. Младият сър Лейтън беше тук завчера.
- И после, Джеймс?
- Двамата с милейди вечеряха в Синята столова, после им поднесох напитки на верандата...
- А после, Джеймс?
- След това двамата се оттеглиха в спалнята на милейди и аз продължих наблюдението си през ключалката, както ми заповяда Ваша светлост...
- А след това, Джеймс?
- Двамата се съблякоха и в този момент сър Лейтън изгаси лампата, поради което не успях да видя нищо повече, сър.
- По дяволите, Джеймс! Пак тази мъчителна неизвестност! ...
Самолет се готви да излети. В първа класа седи прекрасна блондинка. Стюардесата проверява билетита й. Оказва се, че тя е за втора класа.
- Извинете ме, бихте ли се преместили в задната част на самолета, във втора класа?
- Аз съм блондинка, аз съм красива жена, аз отивам в Ню Йорк и ще седя тук.
Пристига на помощ вторият пилот:
- Моля ви, госпожице, преместете се във втора класа!
- Аз съм блондинка, аз съм красива жена, аз отивам в Ню Йорк и ще седя тук.
Вторият пилот обяснява на първия ситуацията. Първият пилот го успокоява:
- Спокойно, моята жена е блондинка. Знам как да оправя нещата.
Отива в салона, приближава се до блондинката, прошепва й нещо в ухото. За всеобщо учудване блондинката става и набързо се премества във втора класа.
- Как го направи? - изумено питат всички.
- Елементарно! Казах й, че първа класа лети за Лондон, а втора класа за Ню Йорк!
Тур оператор на мощна английска туристическа фирма е на 10-дневна командировка в България да огледа пазара и да си даде след това мнението на експерт за евентуално влизане на тази фирма на българския пазар. Дошло мацето, обиколило морски и планински курорти, огледало база, комуникации, инфраструктура и докладва пред борда на директорите в Лондон за своите впечатления и експертно мнение - всичко е в суперлативи с малки забележки, които няма да повлияят на влизането на фирмата тук, т.к. сме вече в ЕС и това са временни неща. Накрая президентът на фирмата пита:
-Кейт, кажи нещо от народопсихологията на българина, неща от бита им, на които ние да заложим в концепцията по реализацията на нашето влизане на този пазар.
-Г-н президент, много гостоприемно племе, гледат си децата до 50 годишна възраст, сменят си колите на 20 години минимум, между себе си са много лъжливи, но само едно за мен е необяснимо - строят къщи, в които все едно ще живеят по 300 години, а еб*т така, все едно утре ще умрат!
Сподели