Чапаев и Петка плуват в една река и влачат огромен куфар след себе си. Петка: - Чапаев, дай да го хвърлим тоя куфар, само ни пречи да плуваме! Чапаев: - Не, Петка, в този куфар са плановете за превземане на Париж. С мъка преплували реката, излизат на брега и Петка казва: - Добре, Чапаев, дай сега да видим плановете! Чапаев отваря куфара, а вътре пълно с картофи. Взима той един картоф, слага го на земята и казва: - Да допуснем сега, че това е Аифеловата кула...
Един евреин започнал работа в голяма търговска фирма. Нещата, обаче, не потръгнали и шефовете му се чудели как да го уволнят. Решили да му възложат задача, която смятали за неизпълнима, затова го пратили да продава "Лада" в Англия. Но не минал и месец, а той се върнал с договор за голяма доставка. Какво да правят - изпратили го в Япония, да продава компютри - позабавил се месец - два, но въпреки това пристигнал с договор. Оставала последната възможност: възложили му да продаде на негрите в Африка кожуси и радиатори. Минал месец, два, три, половин година, година... няма го. Шефовете вече се били успокоили, че си е умрял или е изяден, когато синът Давидов цъфнал уморен, отслабнал, но с договор! - Е, как го правиш, човече?! Това е просто невероятно! - Чак пък невероятно. Отивам в Лондон, вървя си по улицата и виждам местен евреин. Заговарям го, запознаваме се и от дума на дума той ме свързва с техните лобисти, след седмица в Парламента гласуваха закон и ей ти поръчката. В Япония отне повечко време да намеря евреин, но после всичко си вървеше по схемата: телефони - лоби. Събранието гласува закон и подписваме. - Добре, ясно! Обаче в Африка - палта?! И защо се забави толкова? - Защото се оказа, че там нямали депутати и Парламент. Та се наложи да им правя и Събрание, и избори... после - вече знаете...
Умира Соломон. Следва, разбира се, Страшен съд, Архангели, лично дело: - Изневерявал ли си? - Е, как да ви кажа... - Ясно. А данъчните лъгал ли си? - Не, откъде накъде, но... - Ясно. И така - по всички точки. Жив човек. Кой е безгрешен? Накрая следва присъдата: - Общо взето, ти си добър човек, но си грешил здраво. Праведен банкрут. Накратко - искаме да ти помогнем, но не можем. Приготвяй се за Ада. Идват охранителите, вежливо, но строго го хващат под ръка и го отвеждат. Безкраен коридор и врати, врати... Отнякъде се дочуват крясъци, стонове... Мирише на пърлено... На вратите - табели - "Ирландци", 'Малайзийци". На една дори - "Инуити" е написано. Водят Соломон до врата с надпис - "Евреи": - Е, успех, грешнико! И го бутват с викове: - Взимайте попълнението! Влиза Соломон и се озърта страхливо. Горещо! Обаче на хълма - лозе. Недалеко - красиви бели къщи. Полето обработено, нива след нива. Навсякъде - автоматични системи за капково напояване... А на хоризонта - някакъв град, небостъргачи, на слънцето блестят метални конструкции, стъкло и бетон. И тук към него се приближава едно АТV и водачът му подава каска: - Новият! Хайде, ще те закарам до града. - А-а-а... Кажете, това наоколо, това ли е Адът? - Ех, човече, да беше видял това тук преди шестдесет години!
Москва. Януари 1978 година, 5:30 часа сутринта. Температурата е минус 38 градуса. Пред рибарския магазин се е наредила опашка и чака да отворят. Всички чакат кротко и търпеливо и само потропват с крака от студ. 7:00 часа. Температурата е минус 33 градуса. Всички продължават да чакат. 9:00 часа. Температурата е минус 31 градуса. От магазина излиза един продавач и пита: - Другари, има ли на опашката евреи? Няколко души вдигат ръка. - Другари евреи, искам да ви кажа, че днес за вас риба няма да има. 12:30 часа. Температурата е минус 24 градуса. Хората още чакат упорито. Излиза пак един продавач и пита: - Другари, има ли на опашката безпартийни? Отново няколко души вдигат ръка. - Другари безпартийни, искам да ви кажа, че днес и за вас риба няма да има. 16:30 часа. Температурата е минус 32 градуса. Хората още чакат. Излиза отново продавачът и казва: - Другари, сега сме си вече само наши хора, искам да ви кажа, че днес риба изобщо няма да има.
Власт като турлю-гювеч
Президента-комсомолец.
Премиера-огнеборец.
В МВРе-акъл пращи,
във Финансите-мечти!
Кражбите от село Мечка
огледа -от важна клечка...
Армия - без авиони,
а в Куиловци-шпиони!
Пенсии-клонят към нула,
в инфлационна молекула,
а строителства безчет,
просто молят за начет!
Екология?... Без думи!
Виж Несебърските дюни!
Икономиката ври, кипи,
в министерските глави
Веждьо ни дари култура:-
чалгагаджийската халтура.
Здравето - от Дедо Боже,
Доска просто толкоз може...
В просветата – позор:
ученици пишат - зор!
А науката във БАН,
е кат нарцис препикан.
Виж съдебната система,
вечна на Европа тема,
с обновено Ве Се Се,
дето Право, не преде.
Прокурора - той от наще...
Хванат е по бели гащи
със жена си във комбина,
данъци-имот прикрива
и изважда ги на сгледа,
кат се съди със съседа.
Всичко е турлю-гювеч,
всеки ще загуби реч,
като гледа отстрани:-...
Аз на теб, на мене ти!
А народът ни малее...
Само Вожда да живее!!!
Годината е 2007. На международен летен симпозиум по борба с кибернетичните престъпления в България се срещнат непълнолетни агенти първенци в младежка категория на Америка, Китай и България. След като били представени публично, наградени с грамоти и по една бета версия на Windows Vista с автограф, те били поканени на трибуната да опишат с няколко думи своите постижения. Първо пред микрофона застанало американчето:
- Аз по цял ден следя в интернет за араби-терористи и хакери-нарушители на DMCA, и чичо Буш ме награди с компютър за 10,000 долара, на тате - чисто нов джип! - издекламирало то и било посрещнато с аплодисменти и завистливи погледи.
- Аз по цял ден и нощ следя в интернет за блогъри и дисиденти, които нарушават вътрешния мир на моята обична Народна Република, и самият господин-президент Ху Джинтао ме потупа по рамото, а тате пусна от затвора! - последвала гръмката реч на китайчето.
Накрая дошъл редът на българчето. То пристъпило към микрофон, смълчало се за миг, сякаш си глътнало езика, след това се сетило какво да каже и се усмихнало до уши:
- Пък аз веднъж снимах, как съседа си къпе дъщеричката и звъннах на бате Явор. Сега той е в затвора, ама бате Явор обеща, че няма да ми открадне компютъра с филмите и мога да тегля до насита от фрий сървъра на МВР-то!
С грохот се отваря вратата на килия в севернокорейския затвор и двете американски журналистки виждат усмихнатия Бил Клинтън.
- О, толкова сме ви благодарни, господин президент.
- Рано е още, поне от затвора да излезем.
- О, толкова сме ви благодарни, господин президент.
- Рано е още, поне до аерогарата да стигнем.
- О, толкова сме ви благодарни, господин президент.
- Рано е още, поне в самолета да се качим.
- О, толкова сме ви благодарни, господин президент.
- Сега вече може да благодарите - казал Клинтън и си свалил панталона до коленете.
Сподели