Горбачов поканил Рейгън на гости в Москва. Пристигнал той. Всичко имало в изобилие - девойки, хайвер, водка...
На сутринта Рейгън казва:
- Слушай, приятел, а има ли в Москва река? Да се изкъпем!
- Абе, има, ама е забранено да се къпеш в нея.
- Стига бе! Нали ти си главният тука?
- Ами добре, да вървим тогава...
Изкъпали се в реката. Тръгнал да излиза Горбачов от водата, а срещу него пазача.
- Ти що се къпеш тука, бе? Нали знаеш, че е забранено? Сега ще платиш глоба!
Горбачов:
- Ама аз съм Горбачов!
Пазачът:
- Да бе, как пък не! Сигурно оня дето е в реката, като излезе ще каже, че е Рейгън...
Решили двама евреи приятели да се подстрижат, ама като всички евреи били малко стиснати и се чудели как да минат без пари…
Отишли при един възрастен бръснар, като мислели че нищо няма да им направи като не платят, щото е много стар.
Влязъл най-напред единия… подстригал го бръснаря, а той казал:
- Абе, шефе, има един проблем… нямам пари да си платя!
Бръснаря обаче извадил една пушка, опрял му я в главата и казал:
- Тогава сваляй гащите и се навеждай….
Така и направил. Излиза после отвън подстриган и казва на приятеля си:
- Давай, влизай и ти… няма проблеми!
И с другия се случило същото.
Вече подстригани и нае*ани и двамата си тръгнали мълчаливи по улицата… По едно време единия се престрашил и попитал:
- А бе пич, я ми кажи честно… тебе бръснаря е*а ли те?
- Не, защо? - отвърнал другия.
- Странно… и мене не!
Борисов отишъл на посещение при Путин. Возят се в някаква нова лимузина и нашият вика на домакина: - Невероятен автомобил, Владимир Владимирович, ваш ли е? - Мой е! - казва Путин. - Искаш ли такъв? - Кой би отказал! - отговаря Бойко. - Запишете - лимузина за Премиер Болгарии! - диктува Путин на секретарите си. Малко по-късно двамата се качват на яхта. - Ваша ли е, Владимир Владимирович, много е хубава. - Моя е, искаш ли такава? - Кой би отказал! - отвръща Борисов. - Задраскайте лимузината, пишете - яхта за г-н Борисов. Взело да се здрачава, дошъл да ги вземе хеликоптер. - Това е някакъв нов модел, ваш ли е? - Мой е, гордо отговаря Путин. Искаш ли такъв? - Не смея да откажа! - не крие радостта си баце. - Задраскайте яхтата, пишете - хеликоптер за нашия български приятел. Вечерта двамата първи мъже на Русия и България отиват в нощен клуб, появява се знойна блондинка и сяда в коленете на Владимир Владимирович. - Прекрасна е, ваша ли е, пита Буда. - Моя е, отговаря домакинът му, т. е. вече е твоя! Борисов мисли, мисли и си казва на ум - "Да загубя такъв хеликоптер за някаква мацка..." и после на глас: - Не е за мен, Владимир Владимирович, нямам аз к*р за такава мацка. - Задраскайте хеликоптера и запишете "К*р за г-н Борисов".
След тазвечершната среща с един от класиците на екшъна, смятам да продължа с класическите истории. Всъщност, само началото на днешната случка е класическо – всичко започнало, когато в един бар се срещнали двама приятели. Единият бил адски весел, а другият – напротив – умълчан, умислен и тъжно поркал уиски след уиски… Пиел и ставал все по-мрачен и все по-мрачен…
Първият гледал, гледал, пък не издържал и решил все пак да прояви малко общочовешко съчувствие. Примъкнал стола си по-близо до приятеля си, тупнал го по рамото и попитал:
- Кажи бе, приятелю, кажи кво те мъчи толкова, кво не е наред?
- Абе мани бе… Не е за разправяне… Ожених се…
- Ааа – разбиращо казал онзи – ясно. И кво, тая кучка сигурно ти изпива мозъка, държи се гадно и не ти се прибира, така ли?
- Не бе – казал вторият – въобще не е така… Не е гадна. Тя е адски възпитана и интелигентна жена.
- Ами тогавна какво? Скандали ли ти вдига?
- Няма скандали бе, братче, нали ти казвам – тя е безкрайно интелигентна, адски умна и адски възпитана…
- Ми тога кво бе – да не би пък нещо, а? С*кса нещо да не би да не върви… Щото се случва да знаеш…
- С*кса… - тихо промълвил вторият – да ти кажа за с*кса… Тя обожава френската любов… Всяка вечер, още щом се прибера, още от вратата ме хваща и ме започва… Толкова френска любов и във Франция няма, вярвай ми… Френска, френска… Направо не знам къде да бягам вече…
- Абе пич – изумил се първият – ти си изперкал бе… Абе ти найш колко са малко жените, дето го правят това всеки ден бе?! Абе ти найш, че твойта жена е злато бе! Ти си луд бе, ти просто не можеш да я оцениш бе! ! Как може да бягаш бе?!
- Ми нали ти казвам – още по-унило продължил вторият –. Тя е адски интелигента и възпитана… И обожава да ти прави френска любов!
- Е кво не ти харесва бе, малоумник?!
- Кво, кво… Ама тя го прави с нож и вилица!
Блондинка влиза в банка на Уол Стрийт в Ню Йорк и се насочва към служителя по заемите. Казва, че ще пътува по бизнес до Европа за две седмици и иска заем от $5000. Банковият служител иска някаква гаранция за заем от такъв размер. Русокоската предлага да остави за залог чисто новия Ролс Ройс, паркиран на улицата пред банката. Служителят се съгласява, отпуска заема, взема ключовете на колата и я откарват в подземния гараж на банката. Всички в банката се смеят на акъла на блондинката, заложила кола за $250 000 за заем от $5000. След две седмици тя идва отново, връща заема заедно с лихвите, възлизащи на $15, и си взема ключовете на колата. Служителят и ги подава и й казва: - Госпожице, нашата банка е щастлива, че Ви помогна във Вашия бизнес, и се надяваме да работим заедно отново в бъдеще, но сме малко учудени. Когато вие си тръгнахте ние проверихме и се оказа, че сте мултимилионер. И се чудим, за какво са ви тези $5000? А блондинката отговорила: - А къде другаде в Ню Йорк мога да паркирам лимузината си за две седмици срещу $15, и да съм сигурна, че ще я намеря като се върна?
Сър Джон играе покер всяка петък вечер в близкото до имението му градче. /Близко, близко - има- няма 15 мили/. Понеже, като всеки джентълмен се увлича в играта и играе до късно си пази едни 50 паунда за такси до имението.
Една петък вечер, обаче сър Джон толкова се увлича в играта /ей сега ше си избия загубите - мамка им и киртаци/ и пропилява и скътаните пари за такси. Излиза на пиацата,леко подпийнал, вънка духа вятър, припръсква - аха-аха да рукне дъжд. Слава богу, има едно такси на стоянката - сър Джон отива. Сяда и почва любезно да обяснява:
- Виж кво, значи приятелю! Аз съм лорда на областта, имението тука 15 мили на запад е мое. Обаче, да му се не види профуках в кънтри клуба и последния паунд на покер. Дали е възможно да ме закараш - ще ти платя двойно.
- Абсолютно изключено, сър - невъзмутим е шофьора. Разпоредбите на гилдията са непоклатими.Не мога да ги нарушавам. Трябва да сте платежоспособен...
Пуска сър Джон в ход цялата си убедителност, обещава двойни, тройни премии. Шофьора - невъзмутим. Накрая сър Джон опитва и последен ход.
- Виж кво приятел, това е ролекса на Джордж Буш. Личен подарък ми е от Хашим Тачи, докато бяхме заедно на едно сафари в Африка. Струва повече от шибаното ти такси.
Шофьорът леден:
- Вижте сър, наистина ме трогвате, но... Не мога. И то не заради мен. Заради колегите. Какво ще кажат колегите, ако наруша принципите!
Излиза от колата сър Джон и поема по шосето към имението. За да е пълно щастието му след 15 мин. руква проливен дъжд.
Няколко седмици по-късно.
Сценката се повтаря. Сър Джон играе покер в кънтри клуба, профуква всичко, нооо... си пази ония 50 паунда.
Излиза на стоянката, тоя път пълно с таксита. Нашият човек - "Какво ще кажат колегите"е на края на редицата. Влиза сър Джон в първото такси - сяда, подава банкнотата и казва:
- Приятел, айде за тия пари да ме закараш до имението, а на края ще ми направиш и свирка.
Шофьорът бесен, почва да псува, изгонва сър Джон. Той се качва на второто такси и там сценката се повтаря. Трето, четвърто. Накрая сър Джон се качва при познайника от миналия път и казва:
- Карайте, ако обичате на запад към имението.
И малко след като са потеглили с мазна усмивка добавя:
- Айде сега, да видим - какво ще си помислят колегите!
Сподели