Люта зима, сняг до колене. На едно кръстовище мръзнат двама полицаи.Топките им се свили... до размера на трънки. Толкова им е писнало, че си отмъщават на всеки шофьор. Спират една кола и казват на шофьора:
- Хич не ни пука имаш ли редовни документи, дали си пил, дали колата ти е в изправност. Излизаш от колата и почваш да пикаеш на снега. Ако успееш да напишеш "Пътна полиция" ще те пуснем, ако не успееш цакай стотарка...
Излиза шофьорът, започва да пикае и да пише. Стига до "Пътна.." и не може повече. Фатмаците слагат 100тарката в джоба.
Спират следващата кола. Шофьорът й стига до "Пътна пол..." и спира. И той олеква със 100 кинта.
По едно време към тях се задава очукана ладичка. Спират я. Зад волана седи мангал. Обясняват му условията и той казва:
- Немаш проблеми, бе брато. Ако искаш и "Пътна полиция на Република България" ще ти напиша. Материал имам бол. Ама трябва ти да ми фанеш писалката и да пишеш ти, че аз съм неграмотен...
Сали и Айше излезли да се разходят и седнали в една кръчма. Сали нямал пари и затова помолил Айше: – Айше, ако черпиш една мастика, довечера ша ти праим много хубаво. – Готово бе, Сали – рекла Айше и му взела една мастика. Изпил мастиката Сали, но му се приискало още една и пак се примолил: – Айше, ако черпиш още една мастика, довечера ша ти праим много, ама много хубаво. – Няма проблем бе, Сали – рекла Айше и поръчала втора мастика. Изпил и тая мастика Сали, но искал още. – Айше, ако черпиш още една мастика, довечера ша та праим да умиргаш. – Тъй та искам бе, Сали – рекла Айше и поръчала третата мастика. Тръгнали да си ходят, прибрали се и легнали. Обаче мастиките ударили Сали и той задрямал. Айше чакала, чакала и го сръгала. – Айде бе, Сали! Нали щеше да ма праиш да умиргам? – Живей ма, Айше, живей! – рекъл Сали.