Някой си чуек, разхождайки из Варна - влязъл в магазинче за сувенири. Харесал си една изкусно изработена и наглед стара бронзова котка и попитал за цената и. - Десет кинта за котката! - рекъл продавачът - и още 1000 за историята и. - А не може ли само котката да взема? Не ме интересува историята. - Хубаво, ама ще се върнете, сигурен съм в това. - Пхъ! - изпръхтял презрително туристът, взел котката, оставил десетак и си излязъл. Още на входът някаква улична котка присламчила към него. След няколко крачки от близкият двор изскочили още три-четири, на първото кръстовище го посрещнали нови десетина. Човекът крачел все по-бързо, но напусто - отвсякъде извирали още и още и още и още и още и още и още котки и тръгвали след него. Затичал се ония, а вече хиляди котки го преследвали. Стигнал до краят на улицата - пред него - само море. Не знаейки какво да прави, туристът с все сили метнал бронзовата котка в морето, а ордите котки профучали край него и наскачали след сувенирът. Туристът седнал запъхтян на вълноломът, държал тимберицата си в ръце, не можейки да повярва на видяното, след това хукнал обратно към магазинът. - Хи-хи-хи! - потрил ръце търговецът - нали ви казах, че ще се върнете? Една бимберичка и имате историята? - Не ме интересува историята - рекъл запъхтян човекът - Малък бронзов политик, имате ли? Имате ли?
Жена звъни на любовника си:

-Скъпи, тази вечер съм сама, моя замина командировка в Пловдив и ще се върне след 3 дена.

Отишъл любовника, обаче съпругът забравил нещо и ги хваща в леглото...

-Лелеее, к'во става тука? Ти к'ъв си бе. Ще е*еш жената а? Я ела сега в кухнята да ти покажа как се е*е.

На*бал го той и го изритал.

След една седмица жената пак звъни:

-Скъпи, съжалявам че стана така, ама моя все забравя по нещо. Ама сега е във Варна, далеко е, няма как да се върне.

Любовникът пак отишъл, оня пак се върнал:

-Лелеее, пак ли ти бе а? Ще е*еш жената. Я ела да ти покажа как се е*е сега.

Пак го на*бал и пак го изритал.

След няколко дена жената пак звъни:

-Оле скъпи, много съжалявам че стана така, ама сега няма страшно. Моя е в Москва, от там ми се обади, няма начин да се върне. А любовникът отговорил с тънък глас:

-Ами като няма твоя мъж аз за какво да идвам...