Българин отишъл на специализация в Япония и гостувал на колега японец. Там искал да ползва тоалетна, но скоро се върнал при домакина и му се оплакал, че не знае как да влезе, защото вратата на тоалетната няма брава и дръжка. Японецът му казал, че тя е с фотоклетка и сензор и като стоиш пред вратата 5 секунди, тя се отваря; като влезеш - автоматично се заключва; а като си свършиш работата и пуснеш водата - автоматично се отключва.
Българинът харесал технологията и си поръчал една за вкъщи. Когато обаче японецът дошъл в България, в дома на приятеля му, на вратата все пак имало брава. На въпроса "Защо?", нашият отговорил.
- Технологии... технологии, ама тук сме в България. Първия път, като спря токът - срах отвънка, а втория път, като спря водата - спах вътре...
На един мъж му се случила случка... На оная му работа на мъжът се появила още една дупка... Уплашил се мъжът и бяга на доктор... - Хммм, това, приятелю е много рядка болест и за съжаление аз не мога да ти помогна. - казал доктора. - Какво ще правя сега? - шашнал се мъжа. - Амиии, знам за един американски професор специалист от една щатска лаборатория, е скъпо е ама ще те оправи, не се притеснявай! Хукнал мъжът, изтеглил всичките си спестявания - паспорт, билет и айде на самолета... но междувременно му се появила трета дупка... - Нищо! - казал си той, професора ще ме излекува и отишъл. - Добър ден - добър ден... амиии таковата, появиха ми се още 2 дупки на таковата, професоре сега са три... - Хмм добреее, виж момче, няма да те лъжа, до две дупки мога да лекувам ама три, съжалявам!!! - Олее кво ще правя ся? - шашнал се нашенеца. - А, бе, знаеш ли, знам за един японец в токийския университет, той лекува три дупки. - казал професора. Хукнал през глава мъжът - обадил се вкъщи - изтеглили заем неговите хора - литнал за Япония... но през това време - четвърта дупка. - Олеле.. Добър ден - добър ден, какво те води насам, бе, юначе? - Ами таковата, четири дупки докторе! - Ооооо... не мога четири, до три знам как се лекуват... Обаче не се притеснявай, ама хич даже, знам за един българин - бай Кольо кавалджията... колкото и пациенти да съм му пратил - никого не е върнал! Ще те оправи ей, не се плаши! Унил нашият човечец, идва си в България... качва се на колата и отпрашил към едно родопско село да търси бай Колю кавалждията... между другото му се появила пета дупка, ама на мъжа вече му било все едно... търсил, търсил и намерил селцето, ама едно такова порутено, бедно... Питал, разпитал - намерил къщата на бай Колю кавалждията, кирпичена със сламен покрив, позачудил се мъжът, но потропал, излязъл един мъж. - Кво бе момче? - Ами, Бай Кольоооо, таковааа пет дупки бе, Бай Кольоо помогни ми, японеца ме праща? - Ахмммм, кво мога да помогна аз бе, аз съм прост кавалждия... най-много да ти покажа как да си нареждаш пръстите да не се опикаваш...
Бай Ганьо отива на запад. Влиза в една закусвалня и си поръчва чиния с боб. По едно време чува някакъв gsm да звъни. Поглежда към другата маса и скива един американец да говори на ръката си. Полюбопитствал и отишъл до масата му:
- Как говориш бе Джо, нямаш телефон в ръката?
- Ние сме много по-напред от Вас българите, имам чипове под ноктите на кутрето и палеца. От кутрето говоря, а през палеца слушам - ухилил се доволен американеца.
- Брей маму стара – почесъл се по вратъ бай Ганьо и се върнал на масата си.
Тъкмо довършвал боба, пак чул телефонен звън. Зад него седял един японец и си говорил просто ей така.
- Ти пък как говориш, къде ти е телефона? – завъртял се към него българина
- Ами аз имам чипове в устата, микрофона ми е в долната челюст, а слушалката в горната, дори и от американците сме по-напред.
Бай Ганьо нищо не можал да каже, вдигайки си дисагите да си ходи, така се изпърдял, че от кухнята го чули.
- Какво беше това? - опулен го попитал японеца
- Току що изпратих факс на село...
По времето на бай Тошо в един завод работниците сядали в една обща битовка да обядват. Всеки си вади от торбичката по нещо /сандвич, месце, кутийка с домашно приготвена храна/. Само бай Иван вади цаца /цацата по него време е 30-40 ст. евтинийка/. Всеки ден едно и също - цаца. Даже го нарекли Иван цацата. Един ден директорът го извикал и му казал: - Бай Иване, утре в завода ще идва японска делегация, вероятно, ще минат и през битовката, донеси за ядене нещо по-така да не се излагаме моля те! На следващия ден по обяд минават директора и японците. Всеки извадил по нещо за хапване. Бай Иван сложил пред себе си буркан с черен хайвер. Заминали си японците, директора вика Бай Иван. - Браво бе човек! Откъде го намери тоя черен хайвер! - Оххх мани, мани!! Цяла нощ аз, жената, децата не сме спали да вадим очите на цацата!
Сподели