В слънчев и мързелив пловдивски следобед на ларгото пред общината бавно и величаво каца летяща чиния от злато. В корпуса й се отваря златна врата, изниква златна стълбичка и по нея слиза атлетичен двуметров красавец в прилепнало златно трико, под което изпъква впечатляваща надареност, на врата му виси едър златен медальон, а ръцете тежат от златни пръстени. Златният астронавт сяда в близкото бистро и поръчва кафе. От съседната маса на секундата го фиксира силиконена блондинка и кокетно пита за свободно място. 24-каратовият атлет любезно кима. - Извинете, Вие откъде сте? - подхваща русата амбиция. - От Сириус съм! - усмихва се неустоимо златният пришълец. - Олии... Ми там всички ли сте такива високи? - Да, всички. - И мускулести? - Да, всички. - И толкова надарени? - Такива сме! - скромно кима мъжът. - И всички ли имате толкова злато? - Не! - сепва се звездният гост. - Само арменците!
Това е една история, която може да е полза и на сини, и на червени, и на жълти. Тя касае играта на автотренинг. Автотренинг е когато човек се опитва да си внуши нещо, повтаряйки си определен израз. След края на семинара, в автобуса от Пловдив за Силистра пътувал синия активист Данчо Маконинов - улегнал, спокоен човек, имал собствена фабричка за шиене на сини байрачета, с която изхранвал себе си и своето семейство. Въпреки че Данчо Моканинов бил спокоен човек, в момента изглеждал напрегнат. Защото спокойствието си е спокойствие, но природата е над всичко. В смисъл, че на Данчо силно му се ходело по голяма нужда. И той си казал мислено: "Ей таз боза не трябваше да я изпивам цялата." Лицето му се напрагяло вси повече, когато му хрумнала спасителна мисъл - я да пробвам номера с автотренинга, на който ни научиха на семинара. И затова Данчо присвил очите си, успокоил дишането си, събрал пръстите на ръцете си и за ужас на неговия колега по място в автобуса, започнал да повтаря "Не ми се ака!", "Не ми се ака", "Не ми се ака". След около трийсет минути, той изведнъж замлъкнал, но тишината продължила само 10 секунди, след това отново се чул гласът на Данчо: "Не съм се наакал", "Не съм се наакал".
Три жени си споделят: - Много тежък шок преживях. Снощи се прибрах малко по-рано от работа и мъжът ми в кревата с една знойна курветина!!! Поплаках си, но си викам "Какво пък? Още съм млада, здрава, не е свършил животът я!" - Ееееееее! То това твоето почти нищо не е! Ами аз, ма? Снощи се прибирам по-рано от командировката и моят организирал "парти". Някакви идиоти пият, реват, танцуват, подскачат, а 3 прост*тутки като в п*рно филм му правят свирки!!! Ревах, тръшках се, троших чинии, но накрая и аз си казах "Ленче, мило, нямаш рак, млада си още, ще го преживееш, гледай напред!" - Ох! - продумала третата. - Аз пък снощи се прибирам по-късно, защото с Мимка бяхме на бар. И във входа ме причакват някакви изверги - негър, арабин, циганин, руснак, чеченец, турчин и българин. И ми викат "Аз съм от Нигер, аз съм от Либия, аз съм от "Факултето", аз съм от Русия, аз съм от Чечня, аз съм от Турция, аз съм от Пловдив. Питам ги за какво ми се представят, а онези - "Лелеееее, ЗДРАВКЕ!!! АКО ЗНАЕШ ОТ КОГА СМЕ ТИ НАВИТИ! СЕГА ЩЕ ТЕ ПРЪСНЕМ ОТ ЧУКАНЕ!!!" И ме пръснаха... но аз си казах "Е, голяма работа. Нали не съм Здравка..."