Двама пътуват във влака от Варна за София. Запознават се:
- Аз съм психолог.
- Аз пък съм едър мафиот... Я, да те видим що за психолог си? Опитай да познаеш за какво мисля! За всяка мисъл, която познаеш ти давам сто кинта.
- Ама, аз съм психолог, не врачка!
- А бе, сто кинта са това, я опитай.
- Добре, пътуваш от Варна. Значи си бил на море. Сега си спомняш колко хубаво ти е било...
- Браво! Позна! Ето ти стотачка.
- Щом ти е било хубаво, значи си бил с жена. И сега си мислиш за нея.
- Точно така! Ето ти още една стотачка.
- Освен това, не ти се иска да се прибираш у дома...
- Правилно, ето ти още сто лева.
- Щом не ти се прибира, сигурно си женен. А щом си мафиот, сигурно мислиш, че няма да е лошо да пречукаш жена си и да си останеш с другата.
- Ха! Ето ти хилядарка!
- Ама защо хиляда? Нали щеше да даваш по сто на мисъл?
- Това не е мисъл, а идея!
Разнесла се страшна новина, че край едно планинско градче, високо в планината, живее страшно чудовище, което правило големи пакости на местните хора. Хората помолили за помощ навсякъде по света, да дойдат герои и да ги отърват от звяра. Тогава, българският юнак, американският юнак и руският юнак решили да помогнат на хората и заминали за града. Там се срещнали и решили да си обединят усилията и заедно да ликвидират чудовището. Речено, сторено. Тримата тръгнали сутринта към планината. Вървели, вървели и стигнали до пещерата, където живеел звяра. Седнали да помислят, какво да правят. Американският юнак казал:
- Аз ще влезна вътре пръв. Ще го пребия колкото мога. Докато се изморя. И ако трябва, после вие ще влезнете да го довършите.
- Окей! - казали българският и руският юнаци.
Речено, сторено. Американецът влязъл в пещерата. След няколко минути отвътре се чули крясъци, писъци и малко по-късно американецът излязъл запъхтян и зачервен. Задъхан, той казал:
- Много се бих с него. Много е як. Но успях да му счупя ръката. На вас ще ви е по-лесно. Довършете го.
Българския юнак казал:
- Аз ще го довърша.
Влязъл българинът в пещерата и пак след няколко минути отвътре се чули крясъци и писъци. После и българинът излязъл запъхтян и зачервен. Задъхан и той казал:
- Яка гад. Много се бихме и много се изморих. Но май му счупих крака. Вече е лесен за доубиване.
Руснакът казал:
- Спокойно ребята. Вие свършихте трудното. Сега аз ще очистя тая сволоч.
Руснакът влязъл вътре. Българинът и американецът гузно мълчали няколко минути. След малко американецът казал:
- Излъгах. Като влязох вътре, край един огън, видях да клечи един голям великан. Беше извадил огромния си п*нис. Търкаше го и го топеше в един буркан с мас. Никаква ръка не съм му чупил, ами си ме хвана, натопи си оная работа в буркана и ме изнасили.
След малко и българинът гузно промърморил:
- И аз излъгах. И аз никакъв крак не съм му чупил. И мен си ме хвана. Натопи си огромния п*нис в буркана с мас и мен ме изнасили. Обаче аз му отмъстих.
- Как? - попитал американецът.
- Откраднах му буркана с мас.
В следващия миг отвътре се чули неистовите писъци на руснака.