Господ извикал испанец, турчин и българин при себе си.
Влиза испанецът. Господ:
- Вие испанците! Тази ваша инквизиция, тази корида, тези прелюбодеяния! Колко човешки съдби са съсипали! С тази атомна бомба ще унищожа Испания!
Отишъл си испанецът в Испания, плачейки. Питат го:
- Какво ти каза господ?
- Ще ни избие с атомна бомба.
Цяла Испания е в траур.
Влиза турчинът. Господ:
- Вие турците! Тази ваша османска империя, тези ваши войни, тези убийства! Знаете ли колко хора сте погубили? С тази атомна бомба ще унищожа Турция!
Отишъл си турчинът в Турция, плачейки. Питат го:
- Какво ти каза господ?
- Ще ни избие с атомна бомба.
Цяла Турция е в траур.
Влиза българинът. Господ:
- Вие българите! Това ваше хитруване, това ваше лукавство, тези ваши некачествени стоки! Колко живота са отнели, колко са умрели от глад! С тази атомна бомба ще унищожа България!
Отива си българинът в България, хилейки се. Питат го:
- Какво ти каза господ?
- (бърка си в торбичката) Щял да ни трепе с тая бомба!
- Ейиии, браво! Ами ако не я беше свил?
- Спокойно, нищо нямаше да стане. Виж кво пише: Made in Bulgaria!
Пламен Марков решил да купят Роналдо! Отива при Божков и врънка:
- Искаме Роналдо и нищо друго!
Съгласил се Божков, взели го!
Почва шампионата, един, два, три мача, ЦСКА губи, Роналдо не играе!
Георги Атанасов интервюира треньора:
- Г-н Марков, вие дадохте 100 млн. долара за най-добрият играч в света, а сега го държите резерва...
- Еми аз не се разбирам с него!
- Как не се разбираш с него бе, тва е Роналдо!
- Е, аз какво съм виновен, че не говори турски...
Един нашенец спасил живота на богат турчин край Босфора. От благодарност комшията предложил да му даде каквото си поиска. Нашенецът отсякъл:
- А бе, много ровят на границата. Каквото и да дадеш, може да ми го вземат. Я по-добре ме заведи да видя отблизо какво е това харем.
Богаташът веднага го завел в собствения си харем. Ядат, пият, свири оная ориенталска музика, ханъмите хвърлят гюбеци. По едно време нашенецът взел да се ококорва и зачервил гребена. Турчинът рекъл на една от жените си:
- Айше, я оди олаби човеко!
Завела го тя в спалнята, олабил той жилата, па се върнали. Пак ядат, пият, ханъмите хвърлят гюбеци. По едно време нашенецът взел пак да се ококорва. Турчинът пак:
- Хатидже, я оди олаби човеко!
Завела го тя в спалнята, олабил той жилата, па се върнали. Пак ядат, пият, ханъмите хвърлят гюбеци. По едно време нашенецът взел пак да се ококорва. Турчинът пак:
- Назифе, я оди олаби човеко!
Завела го тя в спалнята, олабил той жилата, па се върнали. Пак ядат, пият, ханъмите хвърлят гюбеци. Ама нашенецът нещо не се ококорва. Турчинът повикал един от гавазите - як арапин с бръсната глава:
- Мустафа, я оди натегни човеко, че много се е олабил!
Предприсъединителен фолклор
Дядо и внуче
хайдушка балада
Я надуй, дядо, кавала,
след теб да викна, за запея,
че какъвто ни е хала -
живота стана епопея!
Да пея, дядо, и да плача,
за миналото наше, славно,
когато имахме водачи
и живеехме нормално.
След туй, дядо, какво стана?
Сякаш чума ни налегна -
слезнаха ония от балкана,
работата се затегна.
Кешким, да бяха си стояли
по върхове и по чукари
и още мандри те обрали
преди да станеме “другари”.
Мина се какво се мина,
друга напаст ни налегна -
както мислеха мнозина:
демокрация ненагледна!
Свириш, дядо, кавал плаче,
плаче жално и нарежда:
“демократа” имот влачи
и народната надежда.
Де да беше в турско време,
всеки би викнал: “Обира!”
Но сега си кротко дреме,
щото се “приватизира”.
Свири, дядо, да възпеем
и най-новата управа,
че дордето ний немеем,
тя ни дои като крава.
Няма, дядо, харамии,
липсват и воеводи,
всеки в дупката се крие -
дебне за изгоди.
Всенародната дружина
вкупом, дядо, се спомина!